Струговането е процес на обработка, при който режещ инструмент премахва материал от въртящ се детайл; това е форма на стругова обработка. Процесът разчита на координацията между въртенето на детайла и линейното или криволинейното движение на режещия инструмент. Чрез смяна на инструменти като свредла, свредла или райбери също могат да се извършват операции като пробиване и пробиване. Струговането е подходящо за производство на части като валове, дискове и втулки и е в състояние да обработва повърхности на въртене-включително вътрешни и външни цилиндрични повърхности, челни повърхности, конусовидни повърхности и резби. Въз основа на прецизността на обработка, процесът се категоризира на грубо струговане (клас IT11) и окончателно струговане (класове IT10–IT7); специализираните техники включват огледално струговане, което постига стойности на грапавостта на повърхността от Ra 0,04–0,01 μm, и декоративно струговане, което създава декоративни шарки. Основните предимства на процеса включват висока точност на позициониране, стабилно действие на рязане, пригодност за обработка на цветни метали и проста геометрия на инструмента.
Еволюцията на струга започва с древно оборудване,-задвижвано от хора. През 1797 г. британският инженер Хенри Модслей полага основите на модерния струг, като изобретява инструменталната каретка, задвижвана от -винт-, докато през 1845 г. американският изобретател Стивън Фич разработва револверния струг, подобрявайки възможностите за автоматизация. Електрическите моторни задвижвания станаха широко разпространени в началото на 20-ти век, последвани от възхода на програмно{8}}управляваната технология през 50-те години на миналия век и бързото развитие на стругове с ЦПУ (компютърно цифрово управление) през 70-те години, всички от които доведоха до непрекъснати подобрения в прецизността и ефективността на обработката.
